Eдин апокалипсис за вкъщи, моля
Всички ще умрем. Това накратко е посланието на " Не поглеждай нагоре " (Don`t Look Up) - най-гледания филм на " Нетфликс ", до момента в който Омикрон връхлита по света и у нас. Човек би очаквал, че феновете ще предпочетат за празниците нещо леко и разтоварващо, в случай че не и " Сам у дома ", само че не - за последната седмица на 2021 и първите дни на 2022 г. апокалиптичната ирония на Адам Маккей, в която комета с размера на Еверест прави Земята на конфети, е стриймвана близо 300 милиона часа (за по-внушителна метрика - в години тези гледания биха се равнявали на съвсем 20 000). Съвсем се обърках към този момент от методите, по които платформата за цифрово гледане мери триумфите си - първо бяха брой нови клиенти, след това брой фенове (когато през март 2020-а коронавирусът ни заключи у дома и обикновеният екшън с Крис Хемсуърт Extraction сложи немислими преди този момент рекорди), а в последно време - с брой изгледани часове. При близо 2.5 часа дълготрайност на кино лентата това значи малко над 100 милиона фенове, в случай че не броим тези, които не са съумели да го изтърпят до дъно. Ако " Не поглеждай нагоре " беше в кината, такава известност щеше да му донесе над 1 милиард долара; друг е въпросът, че в никакъв случай 100 милиона души нямаше да се вдигнат до киносалона, с цел да отидат да гледат този занимателен и несъвършен филм. Това е апокалипсис, оразмерен
тъкмо по мярката на диванните специалисти,
които целогодишно се замерват с причини и елементарни обиди в обществените мрежи.
Съдейки по постовете в тях, " Не поглеждай нагоре " получава възторжен банкет и у нас, някои даже побързаха да му предрекат Академични награди заради трептящата новост на тематиките. Но " Оскарите ", въпреки постоянно с политически надолнище, в никакъв случай не са се връчвали за злободневност. Всъщност това е изумително слаб филм за актьорската и изобретателна мощност, която стои зад него - изброих общо 47 номинации и девет статуетки " Оскар ", заслужени от персоналния състав - от режисьора и сценарист Адам Маккей през рекордьорката Мерил Стрийп, ветераните Леонардо ди Каприо и Кейт Бланшет, та до Дженифър Лорънс, Марк Райлънс и новата вяра Тимъти Шаламе, който тази година не тече единствено от чешмата.
" Не поглеждай нагоре " има шанса да излезе във време, когато светът е разтърсван от рецесии, най-голямата от тях - пандемията, чийто край се не вижда. Написан в действителност преди COVID-19, той е една от редките истории, в които Холивуд предлага учените да бъдат суперзвезди (има си хас, в случай че учените наподобяват като Ди Каприо) и очаквано резонира у тези, които се осланят на научния метод в решаването на световни проблеми. А глупаците на екрана, които не имат вяра в летящата право към тях комета,
ужасно доста наподобяват на ковидиотите,
за които две години по-късно към момента " вирус не е изолиран " и не престават да шестват в обществените мрежи с незнанието си. Броя на последните сюжетът оптимистично дефинира като двадесет и няколко %.
Всичко останало е до болежка познато и в случай че не вярвате, ето ви един откъс по напълно различен мотив от основния критик на " Варайъти " през към този момент немислимо далечната 2019 година: "...днешния публичен дискурс в Америка, която потъва, и отговорни по тази причина са... поколението на " милениалите "! Гласоподавателите на Тръмп! Корпорациите, които управляват всичко! Интернет! Фалшивите вести! Видеоигрите! Алчният развален Холивуд, който слага фантазията пред действителността! "
Приблизително това са и нещата, които ще намерите три години по-късно в Don`t Look Up. Въпреки че Тръмп към този момент не е на власт, неговата идеологическа съперничка Мерил Стрийп влиза в ролята с апломб и шапка а ла MAGA, а Джона Хил (в ролята на неин наследник и помощник) внася ярка комедийна нотка като нещо приблизително сред Иванка Тръмп и самия Доналд. Не липсва и злият софтуерен гуру (Марк Райлънс), който е нещо приблизително сред отнесения продавач на смарт телефони Стив Джобс и арогантните покорители на Космоса Мъск и Безос, чието само съкровено предпочитание е да станат още по-баснословно богати.
Какво може да се обърка, в случай че алчността и корупцията заглушават гласа на науката (в случая - провинциалният професор Ди Каприо и неговата докторантка Лорънс)? То се знае - всичко.
По отношение на политическата и медийна ирония Адам Маккей доиграва тематиките от по-задълбочените си (и далеч по-малко гледани) предходни филми " Големият залог " и " Вице " с детайли от " Идиокрация " на Майк Джъдж. Но в разказа му има някои стряскащи разминавания с действителността - коя медия би пропуснала един прекрасен апетитен апокалипсис на първа страница?
Жанрът " апокалипсис за у дома " наподобява
изключително добре адаптиран към днешната действителност
(а когато световното стопляне вземе в действителност да блъска по вратата, коронавирусът ще ни се види песен), само че триумфът на " Не поглеждай нагоре " стъпва върху епохи разкази за края на света. Само от началото на пандемията са снимани десетина сходни, първи измежду които бе безобразно самодейният и опортюнистичен " Пойна птица " (Songbird, продуциран от Майкъл Бей), а по-късно в играта се включиха и редица други звезди като Джордж Клуни (в Midnight Sky), Джерард Бътлър (в " Гренландия " ) и Том Ханкс (във Finch). През февруари пък мастър разрушителят Роланд Емерих ( " Денят на независимостта " ) възнамерява да стовари Луната върху Земята в Moonfall.
И Емерих, и Майкъл Бей са от хората, които осребряват апокалипсиса систематично още от 90-те, когато съвсем по едно и също време излязоха два кино лентата на тематика " астероид трясва Земята със страшна мощ ". В " Армагедон " Бей изпрати Брус Уилис да се жертва за планетата, до момента в който " Аеросмит " пееха и американски знамена се вееха. Малко по-дълбокият и прочувствен " Смъртоносно въздействие ", продуциран от " Дриймуъркс " на Спилбърг, се опираше на наследството на две от класиките в жанра " смърноносен галактически конфликт " (без да ги отбелязва в надписите и да им заплаща авторски права) - романът на Артър Кларк " Чукът на бога " и лентата When Worlds Collide от 1951 г. Филмът на Ричард Мате печели единствено премия за специфични резултати и пропуща да се запише в историята на седмото изкуство, само че доста от детайлите в него оформят основите на жанра. Заснет е по творбата на Едуин Балмър и Филип Уайли, която излиза - първо като подлистник в списание, след това като книга - в началото на 30-те години - няколко години след шокиращата радиопиеса на Орсън Уелс по " Война на световете " на Х. Уелс. Уайли е академик дилетант и другарува с атомни физици от Калтек, които извършват ролята на научни консултанти. Двамата създават и осъвремената концепцията за Ноев ковчег - ракета, която да води определени земляни на несъмнено място след злополуката. (Този детайл е разигран по изключително пародиен метод в Don`t Look Up, където Стрийп демонстрира татуировката пеперудка на задните си части).
Първият въобще филм, показващ подобен конфликт, обаче е на датчанина Аугуст Блом през 1916 година Той носи съответното име " Краят на света " и въпреки
въодушевен от прекосяването на Халеевата комета
през 1910-а, отразява ужасите от Първата международна война в мозъците: метеоритният дъжд наподобява като бомбардировка, а разрушеният град с един-единствен оживял прилича доста френски градове по същото време. Сто години по-късно (2011) неговият съотечественик Ларс декор Триер употребява депресията като преносен претекст да бумне Земята в " Меланхолия ".
В литературата се опасяват от това доста по-отдавна: " Разговорът сред Ейрос и Кармион " на готическия киселяк Едгар Алан По разказва планетарен апокалипсис още през 1839 година, единствено 38 години след откриването на първия метеорит благодарение на телескоп. Триста години по-рано проповедникът Мартин Лутер е забелязал, че " Когато нещо се движи в небето по необикновен метод, това сигурно е знак за Божия яд. "
И откакто още при започване на коронавирусната опасност от досада изгледахме всички - отпред със " Заразяване " на Стивън Содърбърг от 2011 година, който изглеждаше като плашещо копие на действителността - явно към момента се нуждаем от удостоверение на страховете и заблудите си. Що се отнася до " Не поглеждай нагоре ", той е най-близо до сърцето на фена в края си, предлагайки комай единственото рационално решение, когато всичко друго наподобява загубено - да седнем на маса с най-обичните си.
тъкмо по мярката на диванните специалисти,
които целогодишно се замерват с причини и елементарни обиди в обществените мрежи.
Съдейки по постовете в тях, " Не поглеждай нагоре " получава възторжен банкет и у нас, някои даже побързаха да му предрекат Академични награди заради трептящата новост на тематиките. Но " Оскарите ", въпреки постоянно с политически надолнище, в никакъв случай не са се връчвали за злободневност. Всъщност това е изумително слаб филм за актьорската и изобретателна мощност, която стои зад него - изброих общо 47 номинации и девет статуетки " Оскар ", заслужени от персоналния състав - от режисьора и сценарист Адам Маккей през рекордьорката Мерил Стрийп, ветераните Леонардо ди Каприо и Кейт Бланшет, та до Дженифър Лорънс, Марк Райлънс и новата вяра Тимъти Шаламе, който тази година не тече единствено от чешмата.
" Не поглеждай нагоре " има шанса да излезе във време, когато светът е разтърсван от рецесии, най-голямата от тях - пандемията, чийто край се не вижда. Написан в действителност преди COVID-19, той е една от редките истории, в които Холивуд предлага учените да бъдат суперзвезди (има си хас, в случай че учените наподобяват като Ди Каприо) и очаквано резонира у тези, които се осланят на научния метод в решаването на световни проблеми. А глупаците на екрана, които не имат вяра в летящата право към тях комета,
ужасно доста наподобяват на ковидиотите,
за които две години по-късно към момента " вирус не е изолиран " и не престават да шестват в обществените мрежи с незнанието си. Броя на последните сюжетът оптимистично дефинира като двадесет и няколко %.
Всичко останало е до болежка познато и в случай че не вярвате, ето ви един откъс по напълно различен мотив от основния критик на " Варайъти " през към този момент немислимо далечната 2019 година: "...днешния публичен дискурс в Америка, която потъва, и отговорни по тази причина са... поколението на " милениалите "! Гласоподавателите на Тръмп! Корпорациите, които управляват всичко! Интернет! Фалшивите вести! Видеоигрите! Алчният развален Холивуд, който слага фантазията пред действителността! "
Приблизително това са и нещата, които ще намерите три години по-късно в Don`t Look Up. Въпреки че Тръмп към този момент не е на власт, неговата идеологическа съперничка Мерил Стрийп влиза в ролята с апломб и шапка а ла MAGA, а Джона Хил (в ролята на неин наследник и помощник) внася ярка комедийна нотка като нещо приблизително сред Иванка Тръмп и самия Доналд. Не липсва и злият софтуерен гуру (Марк Райлънс), който е нещо приблизително сред отнесения продавач на смарт телефони Стив Джобс и арогантните покорители на Космоса Мъск и Безос, чието само съкровено предпочитание е да станат още по-баснословно богати.
Какво може да се обърка, в случай че алчността и корупцията заглушават гласа на науката (в случая - провинциалният професор Ди Каприо и неговата докторантка Лорънс)? То се знае - всичко.
По отношение на политическата и медийна ирония Адам Маккей доиграва тематиките от по-задълбочените си (и далеч по-малко гледани) предходни филми " Големият залог " и " Вице " с детайли от " Идиокрация " на Майк Джъдж. Но в разказа му има някои стряскащи разминавания с действителността - коя медия би пропуснала един прекрасен апетитен апокалипсис на първа страница?
Жанрът " апокалипсис за у дома " наподобява
изключително добре адаптиран към днешната действителност
(а когато световното стопляне вземе в действителност да блъска по вратата, коронавирусът ще ни се види песен), само че триумфът на " Не поглеждай нагоре " стъпва върху епохи разкази за края на света. Само от началото на пандемията са снимани десетина сходни, първи измежду които бе безобразно самодейният и опортюнистичен " Пойна птица " (Songbird, продуциран от Майкъл Бей), а по-късно в играта се включиха и редица други звезди като Джордж Клуни (в Midnight Sky), Джерард Бътлър (в " Гренландия " ) и Том Ханкс (във Finch). През февруари пък мастър разрушителят Роланд Емерих ( " Денят на независимостта " ) възнамерява да стовари Луната върху Земята в Moonfall.
И Емерих, и Майкъл Бей са от хората, които осребряват апокалипсиса систематично още от 90-те, когато съвсем по едно и също време излязоха два кино лентата на тематика " астероид трясва Земята със страшна мощ ". В " Армагедон " Бей изпрати Брус Уилис да се жертва за планетата, до момента в който " Аеросмит " пееха и американски знамена се вееха. Малко по-дълбокият и прочувствен " Смъртоносно въздействие ", продуциран от " Дриймуъркс " на Спилбърг, се опираше на наследството на две от класиките в жанра " смърноносен галактически конфликт " (без да ги отбелязва в надписите и да им заплаща авторски права) - романът на Артър Кларк " Чукът на бога " и лентата When Worlds Collide от 1951 г. Филмът на Ричард Мате печели единствено премия за специфични резултати и пропуща да се запише в историята на седмото изкуство, само че доста от детайлите в него оформят основите на жанра. Заснет е по творбата на Едуин Балмър и Филип Уайли, която излиза - първо като подлистник в списание, след това като книга - в началото на 30-те години - няколко години след шокиращата радиопиеса на Орсън Уелс по " Война на световете " на Х. Уелс. Уайли е академик дилетант и другарува с атомни физици от Калтек, които извършват ролята на научни консултанти. Двамата създават и осъвремената концепцията за Ноев ковчег - ракета, която да води определени земляни на несъмнено място след злополуката. (Този детайл е разигран по изключително пародиен метод в Don`t Look Up, където Стрийп демонстрира татуировката пеперудка на задните си части).
Първият въобще филм, показващ подобен конфликт, обаче е на датчанина Аугуст Блом през 1916 година Той носи съответното име " Краят на света " и въпреки
въодушевен от прекосяването на Халеевата комета
през 1910-а, отразява ужасите от Първата международна война в мозъците: метеоритният дъжд наподобява като бомбардировка, а разрушеният град с един-единствен оживял прилича доста френски градове по същото време. Сто години по-късно (2011) неговият съотечественик Ларс декор Триер употребява депресията като преносен претекст да бумне Земята в " Меланхолия ".
В литературата се опасяват от това доста по-отдавна: " Разговорът сред Ейрос и Кармион " на готическия киселяк Едгар Алан По разказва планетарен апокалипсис още през 1839 година, единствено 38 години след откриването на първия метеорит благодарение на телескоп. Триста години по-рано проповедникът Мартин Лутер е забелязал, че " Когато нещо се движи в небето по необикновен метод, това сигурно е знак за Божия яд. "
И откакто още при започване на коронавирусната опасност от досада изгледахме всички - отпред със " Заразяване " на Стивън Содърбърг от 2011 година, който изглеждаше като плашещо копие на действителността - явно към момента се нуждаем от удостоверение на страховете и заблудите си. Що се отнася до " Не поглеждай нагоре ", той е най-близо до сърцето на фена в края си, предлагайки комай единственото рационално решение, когато всичко друго наподобява загубено - да седнем на маса с най-обичните си.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ